Предвид на това, че предмет на продажбата е самостоятелен обект, заедно с прилежащата му идеална част от земята, съгласието на съсобствениците не е необходимо.

Когато двама или повече души притежават даден имот заедно, се казва, че те са съсобственици и притежават идеални части от имота. Съществуват редица начини за наличие на съсобственост, но най-често срещаната е наследството. Един недвижим имот може да бъде собственост на много хора и всеки от тях, притежавайки идеална част от имота или е съсобственик.

Всеки съсобственик може да продаде само своя дял.

В повечето случаи на нотариуса се предоставя писмена декларация с нотариално заверен подпис и отказ за покупка или нотариална покана, с приложен нотариален доклад като доказателство, че на останалите съсобственици е дадена възможност да купят. Нотариална покана се съставя, ако съсобственикът не желае да подпише декларация по член 33 от Закона за собствеността. След това нотариусът прави протокол за това дали съсобственикът се е явил и какъв отговор е дал.

Когато каните съсобственик, е важно да поясните, че ако той откаже, канещият съсобственик има право да продаде своя дял на някой друг.

След това канещият съсобственик подписва горната декларация, в която се посочва, че е направил горното предложение, но то не е било прието. Това е достатъчно доказателство, че офертата е направена, но не е приета ипозволява продажбата на трето лице да продължи.

Ако идеалните части са от имот, който подлежи на разделяне, например поземлен имот, парцел, със собственикът(ците) може да поиска доброволна или съдебна делба , да се направи делба и да стане собственик на реална част от имота като затова се издава нотариален акт и се вписва в кадастралния регистър. Ако имотът не подлежи на делба, което се установява от законовите изисквания на ЗУТ и вещо лице, тогава се прилагат правилата за продажба на идеална част, ако страните не могат да се споразумеят да продадат целия имот.